За Yvsot и Шекспир

Сетих се, че имам блог и Юлия.

ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ В ЕДИН ФИЛМ

 

Според Уилям Шекспир съществуват само 20 (ли бяха) сюжета,

сякаш за да ни припомни, че новото е добре забравено старо.

Да видим. За да има филм, трябва нещо да се снима. За да има успешен филм е нужно нещо успешно да въздейства. Воала, нужно е да изброим какво вълнува немирната човешка душа.

1.    Постигането на успех Американската мечта е от беден да станеш богат. Това подсказва, че не само богаството, но и постигането му от положението на отритнат аутсайдер е ключовия момент (Беднякът милионер). Защо? Защото глупавите, грозни, бедни темерути са много повече от богатите, умни, красиви мултимилионери. Така се гарантира, че в киносалона ще има повече аудитория.
Къде може да прокопсаме:
-    в спорта: принца не може без трона на спечелен турнир за доказване на мъжественост, като карането на кола (Never Back Down), игра на футбол (Шаолински футбол), ръгби (Forever Strong), бойни изкуства („33-те стаи на изпитания на Шао Лин“), танцуване (Танцуването забранено), рапиране (8 Mile), политическо надцакване (кой не знае Алън Коп'ле от The New Statesman) и др.
-    в комедиантството (The King of Comedy)
-    в медицината (Анатомията на Грей, Спешно отделение)
-    в любовта (The Notebook 2004); Обикновено на влюбените птички им пречат (Ромео и Жулиета), имат конкуренция (Cassandra's Dream) или са заблудени овце и до последно не знаят, че не могат един без друг (500 Days of Summer), като си изневеряват наред, сменят си града, работата и прическата
-    в зубренето (Dragon zakura)
-    в обир (The Bank Job, Бандата на Оушън) и други форми на наказателни акции, мъст и възмездие тип Робин Хууд

2.    Преодоляването на кофти трудност Да изброим с какво може да се сблъскаме в една типична драма:
-    с болест или катастрофа - загуба, която да провокира преосмисляне на живота и приоритетите в него
-    с расови предрасъдъци
-    с полови предрасъдъци
-    с финикийски предрасъдъци (The Importance of Being Earnest)
-    с класическия синдром на „бият ме в училище“
-    с несподелената любов
-    с килограмите си
-    с невъобразимо страшна тайна, която впоследствие лесно се игнорира

3.    Да спасиш света. Кефффффффффф Обикновено го правят американци, защото им е хоби в свободното време. Аа да, и защото Холивуд се намира в САЩ. По правило се следва приказната история.

4.    Приказната история. Доброто побеждава злото. По правило трудно и в последната минута , с клизма. Иначе не е сладко. За да се улесни зрителя лошите се представят като слузести извънземни, тъпи геьове, богати егоисти и други отритнати от обществото неинтелигентни форми на живот. Добрите са красиви, забавни, умни, секси, атлетични, успели филантропи и плейбои и други от дългия списък с клишета.

5.    Особняк.
-    Доктор Хаус – пича може да куца, обаче е гений. Супер!
-    Zatoichi 2003 сляп ли правеше салата от самураи?
-    Sherlock Holmes: A Game of Shadows (2011) – няма нужда от улики, за да разгадае случай
-    Лудия учен трета класа (Красив ум)

6.    Таланта Често го ненавиждат, но тайно го обожават. Признанието, което е в етажа на висшите духовни стремежи, вълнува почти всеки, който е правил секс поне със себе си и е вечерял. Да видим какво достатъчно ни мързи да бъдем, за да можем да си го мечтаем:
-    да бъдем умни (сериала Костюмари)
-    да бъдем атлетични (Роки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, Fighter In The Wind)
-    да бъдем забавни (Мистър Бийн, Get Smart)
-    да бъдем привлекателни
-    да бъдем богати
-    да бъдем успели
-    да раздаваме сами правосъдие (I Saw The Devil)
-    да направим нещо за света, като да измислим лек за чума
-    да бъдем приети такива каквито сме (A Monster in Paris)

7.    Суперчовека. Колкото и да сте различни, имате нещо общо – хора сте. Не може да летите, да живеете 1000 години и други благинки с които са облагодетелствани змеьове като мен. Остава ви да си представите, че не е така. Въплащаването в роля ви позволява да се насладите на нещо невъзможно.
-    Човека паяк го хапи мутирал паяк
-    Оня зеления – Хълк, нещо се облъчваше
-    Батман и Железният човек разчитат на нечовешки напреднала технология
-    Върколаци и разни други космати форми, които не са ми понятни, се хапят и плюнчат
Списъка е дълъг, а паметта ми не. Тук стигаме до изконните човешки мечти възпяти в различни сценарии:
-    вечна памет (Limitless – много ме накефи тоя филм, не е истина)
-    телепортация
-    ходене по вода
-    превръщане на вино във вода
-    разделяне на море на две
-    четене на мисли (телекинеза)
-    прераждане (Буда)
-    пътуване във времето
-    предсказване на бъдещето (Нострадамус)
-    скачане по японски покриви
-    минаване през стени
-    невидимо тяло
-    летене (левитация)
-    носене на бой
-    носене на пийене
-    подмладяване (Какавидите)

8.    Фантастиката.
-    срещи от третия вид (Контакт) и живот със същите (Алф)
-    изкуствен интелект (Eva, Аз роботът)
-    говорещи добичета (Dragon Hunters, Как да си дресираш дракон)
-    митология (Троя, Clash of the Titans, Вещиците от Ийстуик)
-    религия (Constantine)

9.    Екстермни ситуации. Нещо се случва, ама много се случва.
-    Попадане на безлюден остров (Робинзон крузо, The Lost, The Blue Lagoon)
-    Попадане в тайна (тайна е синоним на готина) организация (Equilibrium) и произволни секти (Широко затворени очи, Hanna)
-    Попадане в джунглата на виртуалното пространство (Love.net)
-    Велико надяждане до смърт (как се казваше тоя френския стария филм за гастрономите???)
-    Сефтето в любовта (Love At First Hiccup), тройките (The Dreamers), моногамията (Vicky Cristina Barcelona), движенето с таен агент от ЦРУ, КГБ и ФБР (Knight And Day), оргия с най-добрите ти приятели (A Good Old Fashioned Orgy)... схванахте идеята

10.    Обикновената история разказана по необикновен начин. Не можах да впиша това никъде и ми остана да закръгля възможните сюжети до 10 водещи нишки. Тези социални филми не разчитат на пироефекти, а акцентират на играта, чара и сапуна.
-    Преместване в нов град, училище, месторабота, приятелски кръг и прочие, водещо до съзряване и преосмисляне на живота
-    Семейни връзки. Среща с мацка/пич с която/който главния актьор/актриса желае да извърши копулативни действия (Love and Other Drugs); сватбени неволи на шаферките (Bridesmaids); за мъжете, за жените, за смъртта и за живота (Talk To Her) и т.н.
-    Театъра. Велико кибичене час и половина на едно място (127 Hours)
-    Шок, който не може да спрете, докато не свърши (Six Shooter)
и др.


11.   Психо-трилърите. Поради нескрита субективност и пристрастност се допълва по желание на Ивелинка Сотирова. Като се замисля едни от любимите ми филми са Американски психо, Убивай ме нежно, сериала Мистър Профит и голите сцени на Wild Things спечелили първо място в не една класация за най-горещи кадри от филм




В крайна сметка, работата на главния герой е опечена. Той притежава уникални качества от които се подкосяват краката на обекта на неговата любов или слава. За да не свърши филма на петата минута, героя ще трябва да мине през перипетии, които да затвърдят мнението, че той е заслужил, незаменим сладур.

Ще е нужно да покаже:
1.    Че може да гледа деца:
-    Кавалер
-    Внимателен
-    Разбира се с кучета, деца, кокошки, пилета, зайци и др.
-    Говори нежно и внимателно
-    Храни баба си
-    Обръща внимание на малките неща, като датата на която за пръв път е зяпал възлюбената си
-    Пази предмети със сантиментална стойност като ползвани клечки за зъби

2.    Че е подходящ(а) за обяздване:
-    С атлетично тяло на манекен
-    С умения на гимнастик поне за бронз на Европейското първенство
-    Сърба си попарата от многобройните си ловни купи и трофеи
-    Ползва хладни оръжия за рязане на нокти, отваряне на консерви и трепане на хлебарки
-    Носи се в прилепнали дрешки
-    Вятъра и светлината нежно и неприлично галят извивките на божественото му (ѝ) тяло

3.    Че е хуманист подходящ за заличаването на извънземна раса, спечелването на Нобелова награда и любовта на принцесата на бала.
-    Състрадателен и мил, без да е гей
-    Свири на пиано, пише поезия и рисува цветя, пак без да е гей
-    Претърпял е несправедливост, която си припомня, когато му предстои да сритва задници
-    Играе по правилата, особено когато това не е в негов интерес

Живота е сцена, не бъдете статисти.

Едно лошо заглавие

Каквото и да става
хората са неразумни, алогични и егоцентрични,
обичай ги, каквото и да става.
ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли,
прави добро, каквото и да става.
ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове,
стреми се да успееш, каквото и да става.
доброто, което правиш, ще бъде забравено утре,
прави добро, каквото и да става.
честността и откровеността те правят уязвим,
бъди честен и откровен, каквото и да става.
онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ,
продължавай да изграждаш, каквото и да става.
хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш,
помагай, каквото и да става.
дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне,
дай му го, каквото и да става.

/надпис на стената на Шишу Баван, дома за деца на Майка Тереза в Калкута/

"няма ненаказано добро" - Оскар Уайлд

fedora: "Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина." - Робърт Фулам

Улицата

~1~

Не мога да я позная. Побеляла е цялата. Но не от сняг, а от посипаният кожух от сол. Хрущи толкова приятно когато стъпвам по него...
Цялата улица е побеляла. Като пресъхнало море. Помислих си, колко прасета могат да се осолят с тази сол. Напомни ми за планините от сол които видях на черноморието, дюните, скумрията която ядох в казармата, а после и за хекът...
Улицата е затворена за автомобили. Има две дълги жълти ивици раздираща я на 3 платна. Като на състезание, всеки се надпреварва с времето. Бързам* и аз... дъхът ми оставя диря от пара вдигайки взор нагоре, а там е тя. Толкова красива и бляскава. Изтънчена и очарователна. Едновременно обсипана със светлини, но без да е кичозна – коледната ни украса. Отне им две седмици за да я сложат, а днес я свалиха за няколко часа
Много си я харесвам. Обичам да и се наслаждавам нощем, да бляска като диамантен прашец от безброй светлинки. Семпло и внушително. Днес мина един кран, а след него останаха тези купчини от навързани скъпоценности. Хората ги подминаваха небрежно. Сякаш забравиха, че до вчера озаряваха небосвода. Елегантни гирлянди докъдето стига взорът – един подреден Млечен път преборващ хаоса на небесната карта.
Прииска ми се да си взема и аз... толкова малко неща ме подсещаха, че е било Коледа. Без надзор, там до дърветата... Грабнах си набързо и потеглих за вкъщи. Да бе, това да не е филм. Гледах ги жално от прозореца, а после ги подминах и долу. Сякаш не ги познавах. Не се обърнах назад, а знаех, че утре няма да ме посрещнат...

* - как ми започва деня:

онуй дръпнaтото на 07 януари 2010 - 20:13 :

9 без 15, няма време...
обличам се с почти невиждащи очи... пишкам
9 без 13, треперя
9 без 12, пресмятам, че ако си измия зъбите ще закъснея
9 без 11, шляпам с джапанки обратно... пътя е дълъг и опасен... още спя
вземам си флашката и обувам панталона, измерил съм го - 20 секунди (по норматив)
9 без 10, скованите ми ръце се мъчат с бравите... това е маратон... остават още 3 ключалки...
9 без 5, бързам
9 без 3, закъснявам...
9 без 1, вече виждам знамето...
9 и 2, закъснял съм...
9 и 3, пиша се, че съм дошъл в 9:00
9 и 4, щастлив съм... като се стопля ще се събудя.......

~2~

Лятото си имахме нов просяк. От модерните – със слънчеви очила. Стоеше си необезспокояван на входа, от другата страна на улицата където лежеше безпомощно трупа на коледното ми настроение и човек не би се досетил за намеренията му, ако не беше един картон на който ги беше написал: "Събирам за хляб". Имаше и паничка, от онези стиропорените, които ги дават с каймата или по гробищата на помен.
Чувстваше се уютно или по скоро не му личеше да му е неудобно. Не беше класически просях - на село ходя с по-скъсани дрехи, нямаше тъжен поглед, движенията му бяха живи и енергични. И там на картона - "ХЛЯБ". И си стои. И чака. Хляб. Пардон, пари за хляб. Шегувах се с колегите да му купим един хляб да видим ще си тръгне ли. Защото той си мълчи, но когато минаваш край него те поглежда с укор: "Да, ти имаш пари в джоба, а не ми даде за хляб!". Имаше от издължените очила с потъмнени стъкла. Аз никога не съм имал. Сигурно ги е изровил от някъде. Сигурно и да си просяк си има своите малки благинки. Когато очите ме заболят и поглеждам на вън... там ме чака той. Гледам го от високо, но той е спокоен, брои си левчетата в джоба и мога да видя какво точно има в паничката му. Там са отбрани само жълти монети - да не подведе някой, че вече има пари за хляб и няма нужда повече. Винаги има нужда от още. През шарената сянка летният полъх галеше разхвърляното му мургаво тяло, а аз го гледах от своята каменна кула.
Странен екземпляр... Беше на автопилот. Той не казваше нищо, не молеше и не гонеше хората. Стоеше си със своята обява, като закоравял просяк, а опитът му подсказваше, че колкото по-дълго чака, толкова по-голям е шанса за слука. След няколко дена зачезна. Най-сетне. Намерил е хляб.

~3~

Тази седмица отново изпитах емоция. Те, емоциите, бързо се амортизират, а претръпнеш ли, връщане назад няма.

"Нещата се повтарят, но не могат да бъдат едни и същи." - подпис на едно кученце

Детски трепети, любовни трепети, безтрепетност. Третото е последен стадий на заболяването. То завършва с летален изход - смърт. Във всичко може да си девствен само веднъж. Максимум 4-5 пъти, ако съдим по Бритни, но със сигурност не можеш да нагазиш на едно и също място така че да е едно и също всеки път. Защото е различно. За първи път е само веднъж. После се чудиш на акъла на децата какво толкова викат и се смеят... ами просто са живи още...
Бях отново на прозорчето. Виждах от птичи поглед улицата отдолу. Студ. Ръцете много ме болят докато стигна работа, защото са измръзнали. Навън е пусто. А лятото са стотици хора, 4-5 бебешки колички, млади които се целуват, други говорят на висок глас и се смеят, защото е шумно, мирише на дюнери, в тълпата се виждат балони, хората са облекли новите си дрехи и са доволни.
А сега, контраста се усеща по-силно. Няма жива душа. Сякаш над градът тегне някаква магия. И тогава, се появи една инвалидна количка. Жена на средна възраст, се отблъскваше с единият си крак и се движеше с гръб напред. Справяше се с лекотата която се придобива само след години практика. След нея - ако не спазваше нейното темпо, щях да се заблудя, че няма нищо общо - едно момиченце. Трудно ми беше да го разпозная. Около 12 годишно (по ръст), беше опаковано дебело с дрехи. Приличаше на вързоп от одеала увити на няколко ката. С ръкавици, шапка и шал. Само малка ивица на очите издаваше, че това е човек. И тогава, като някаква гротеска от извратен филм видях и друго. Левият и крак, някак неестествено беше извит навътре и се блъскаше в десният. Преминаха по своята пътека номер 2, като зимен мираж. Плавно и магическо. Отнесоха и мен...

Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.

Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "обичам те".

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си.

Бяхме момчета 16 – годишни, и аз и ти;
Бяха мечтите ни розово – сини, и до зори
Мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой,
Пълни с надежди, готови на всичко, дори и на бой.

После в живота ни странно се стече, и аз и ти
Тръгнахме вече в различни пътеки, помниш нали?
Срещи незнайни и все по – случайни имахме с теб,
Всеки прегърнал своето щастие бяга напред.

Нямаме време, време дори
Да се погледнем честно в очи
И да си кажем :"хей как така,
Нали живеем врата до врата!"

Моят прозорец гледа към двора, където днес
Децата откриват света както някога ние със теб
Всичко ли пак така се повтаря? Да или не?
Искам да викна така че да чуят за миг поне.

А имахме време,време за всичко
А вече със тебе сме много различни...