Яденето идва с апетита
Моля родилките и хората със слаби сърца да четат с интерес.
Мамо, в отговор на запитването що е то "чай от оФце" и в опит лаконично да споделя, че неприлично вкусно изглеждат пухкавите ти като облаци бухтички, се сетих как докато бях още на четири крака си запазвах кактусови цветове в спирт и орхидеени в парафин, че даже експериментирах с формичките с лед в хладилника
(само кивито си струва фреона и ягоди, ако са като подправка към промишлено количество от захар 
), "архивиране" във ваденка и... си помислих... дали няма някой цвят или нещо като глухарчето, което да се желира 
и в прозрачната утроба на вкусотията на нишестето да прозира неговата красота? Тъй съм аз, все в дълги изречения ми е мисълта 
.Природата отдавна капсулира времето в застинали снимки на своята красота. И аз съм експериментирал със смола (изкуствена, че е по-стабилна), но консервираните по този начин насекоми са деликатес само в Азия
Ако ти хареса идеята, делкай и събирай пчелен восък
за нова тема 
Упс, това прерастна в тема 
Темите идват със свободното време...Кактуси съм ял, ефектни са, но ако разчитате, че екзотичният им вкус е нещо по-различно от слуз на охлюв, грешите
. Тук пък се сещам за народната храна на младите американчета - соеви, ечемичени и прочие закуски, което поставя на дневен ред, защо аджеба люцерната не е част от менюто ни, след като и самият превод на културата ("лесно смилаема храна") подсказва, че е удачен избор за тревоопасни индивиди 
Като говорим за тревоопасни
, редно е да се спомене нещо задължително за опитване, лишено от нуждата да се добавя каквото и да било, а именно белени лозови върхове. Даже и тая година придърпах няколко крехки непослушни клонки които се протегнаха и влязоха през прозореца на стълбището 
Апропо, преди някоя и друга година бе продадено месо от мамут за консумация, запазено в антарктическият хладилник, това съвсем сериозно го заявявам.
 |
Колкото и извратено да звучи, покрай историите за китайки държащи стогодишни яйца по рафтовете си, те били прилично вкусни в захар и маринован джинджифил
. Запазени са "сервирани" ястия отпреди няколко хиляди години, годни за поднасяне 
Тук безмълвно оставам без коментар
Нека мама сготви pidan
, ако и стиска или и е запушен носа в този есенен уикенд .
These are often called thousand-year eggs, even though the preserving process lasts only 100 days. They may be purchased individually in Oriental markets.
1. Combine tea, salt, ashes and lime. Using about 1/2 cup per egg, thickly coat each egg completely with this clay-like mix- ture. Line a large crock with garden soil and carefully lay coated eggs on top. Cover with more soil and place crock in a cool dark place. Allow to cure for 100 days. To remove coating, scrape eggs and rinse under running water to clean thoroughly.
2. Crack lightly and remove shells. The white of the egg will appear a grayish, translucent color and have a gelatinous texture. The yolk, when sliced, will be a grayish-green color.
3. To serve, cut into wedges and serve with:
4. Sweet pickled scallions or any sweet pickled vegetable
5. Sauce of 2 tablespoons each vinegar, soy sauce and rice wine and 1 tablespoon minced ginger root.
* Available in garden stores and nurseries.
The description of the whites turning grayish isn't quite accurate from the ones I've seen. They're more a dark blackish amber color-- quite attractive actually.
From "The Regional Cooking of China" by Margret Gin and Alfred E. Castle, 101 Productions, San Francisco, 1975.
www.ichef.com
До нови рецепти
Често не по плана. Сега ще се получи Верижна реакция. Ще се вкисна, ще изпия реката, от която момите пълнят менците и ще ги оставя на сухо.
