Музика - инструменти, програми, теория XD

Виртуални пиана

4 музикални инструмента на прилично дълга клавиатура:

С нотиране:



Много подходящо помагало за изучаване на символните означения на нотите, петолинието и акордите:



Към забавните композитори на музика 

В Palavni4e. 

И др. ...

Цвят в музиката?

Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха.
Тоновете се различават по височина (Hz), сила (dB), трайност и тембър (обертонове).
Тембърът (цвета на тона) е качество, по което се различават музикалнте инструменти и гласове.
Всеки тон звучи в съчетание с още много други (доказани са 40), по-високи от него, наречени обертонове (от англ. overtone). Те се получават в резултат на това, че звуковъзпроизвеждащото тяло, освен с цялта си маса, трепти и с нейните части (половинки). Така при трептенето на цялата маса се получава главният, основният тон. Този тон звучи най-силно и се възприема като единствен.

1026 г.: Музикалният лад до-ре-ми (Гуидо д'Арецо)
1041 г.: Съвременното музикално нотиране (Гуидо д'Арецо)
Революцията при пианото е темперираният строй (нач. на 17-ти век) - разделянето на единицата октава от 12 полутона (клавиша).
Тонът ла от първа октава е 440 Hz. Една октава по-високо ла е 880 Hz, т.е. точно два пъти повече. Тоновете една и две октави по-ниско имат честоти 220 и 110 Hz.

Човешкото ухо може да възприеме като тонове, между 16 и 20 000 Hz.
Височината (честотата) на тона се определя от броя на трептенията в секунда. Т.е. 1000 Hz показват 1000 трептения за секунда.

Генератор на звукови честоти

С тая джаджа написвате желаната честота и я чувате

Burninwave Generator (version 0.9).

Инфо . Линк за сваляне .

Освен това има опции за бял, розов и др. шумове, за които ще напиша по-долу.
Generator-->White noise
Generator-->Pink noise
Generator-->Pure test tone
Generator-->Frequency sweep

Човешкото ухо може да чува само звуците,чиято честота е по-голяма от 16 херца е по-малка от 20000 херца. Звуците с честота под 16 херца се наричат инфразвук,а с честотата над 20000 херца-ултразвук. Тези звуци ние не чуваме.
Освен това, с изключение на 440, а останалата част от тези честоти, са изразени в действителност, а не цели числа и ирационални, в таблицата са дадени до най-близките цели числа. Так, частота, отвечающая тону ми 1 , на самом деле не 330, а 329,63... По този начин, съответстващ на честотата на тона ми, 1, не е наистина 330, и 329,63 ...
Струна с основните честота 220 Hz и също произвежда трептения с честота от 440 херца, и се вълнуват от резонанса на низа, на вълната на тази честота.

Синастезия

Токата и фуга в ре-минор (BWV 565) - Йохан Себастиан Бах:

Без нея Бетовен нямаше да е това което е.

Много се радвам, че е включен. Доста го мъчих, но лявата ми ръка не се справяше с темпото. Ако не друго, то поне произведението видимо я подобри.

Революционният етюд на Фредерик Шопен

А СТИГА ВЕ! Публикувано изображение Открих си дори едно от любимите ми неща които свиря на пиано. Бих казал, че е одно от най-ярките произведения презентиращи този инструмент (макар да обичам да го свиря 4-5 пъти по-бързо).

Franz Liszt - Liebesträume No. 3:

5-а Симфония на Бетовен:

Това е от произведенията които звучат грандиозно, а всъщност са лесни за свирене. На обратният полюс има такива които звучат просто и като детска мелодия, а са ужасно неудобни (поне за мен), като "Малка нощна музика " на Моцарт. Всъщност, нормално, то е за оркестър
Хипнотезиращо е. Поне за мен, защото съм го мъчил на пианото.
Първа страница е чудовищно трудна. Всъщност това е и скритото послание, заявено с първите акорди: "само за виртуози!". Пръстите така се разпъват, че жените отпадат автоматично макар, да съм виждал как го преодоляват с измама.Ето още едно елементарно упражнение. За ден го разчетох, а на следващият вече го знаех наизуст, при това без да си давам зор.

На Елизе - Лудвиг ван Бетовен

Само че аз обичам да го свиря три пъти по-бързо за да звучи като брулени от летният вятър клони пред прозореца на вторият етаж пред пасторалната картина...

Ето още един брилянтен етюд на Шопен. Той, наред с Ференц Лист (чиято виртуозност основателно прижеве му е спечелила името на продал душата си на Дявола) е извлеклият максимумът от музикалният инструмент.

Chopin Nocturne No. 20 in C Sharp Minor

Нямам обяснение само, защо ги свирят в пъти по-бавно, макар че точно това е бавно произведение.
И любимото ми произведение за свирене:

Chopin Waltz Op.64 No.2

Излишно е да казвам, че го свиря няколко пъти по-бързо

При опознаването на класическата музиката по-важно дори от това КОЕ е произведението е КАК е изпълнено. Ако се поровите ще срещнете едно и също произведение изпълнено в безброй вариации звучащи често различни. Аз съм придирчив и смятам само 1/10 от това което е в нета за достойно за слушане.
Приказките по-късно...





Ето и програмата с която е направено - synthesiagame. Безплатна е, но още не съм я разучил.
Тук и тук се обяснява и включването към клавиатура.

Класически произведения

http://www.youtube.com/watch?v=4uOxOgm5jQ4
http://www.youtube.com/watch?v=4gjQJuQN6hs
http://www.youtube.com/watch?v=JtoNHnR_WhE
http://www.youtube.com/watch?v=T3uh75-OXQo
http://www.youtube.com/watch?v=xvtoqE33iZg
http://www.youtube.com/watch?v=E2j-frfK-yg
http://www.youtube.com/watch?v=LlvUepMa31o
http://www.youtube.com/user/smalin#p/u/56/o1ZCH7gr4dI
http://www.youtube.com/watch?v=49Y-iO1MLlE&feature=PlayList&p=028782115F158C7A&playnext=1&playnext_from=PL&index=13
http://www.youtube.com/watch?v=ZSIs7EoD7OA
http://www.youtube.com/watch?v=qI1bm6JENOs
http://www.youtube.com/watch?v=v-NZz1etRoQ
http://www.youtube.com/watch?v=0biFcDwgMBQ
http://www.youtube.com/watch?v=tHZd3M9kS-Y - това е като синоним за "етюд"
http://www.youtube.com/watch?v=-x2gP77HIeE
http://www.youtube.com/watch?v=bwkEt03i5Mk
http://www.youtube.com/watch?v=1utt2Ef_k_s

http://www.youtube.com/watch?v=UoC692F0tPg - Хабанерата из Кармен на Джордж Бизе
Лунната соната на Бетовен. Всъщност това име не е дадено от Бетовен и ако трябва правилно да именоваме сонатата, то тя трябва да се казва "Соната на беседката":
http://www.youtube.com/watch?v=oFSRs7iqAv8
http://www.youtube.com/watch?v=o0VwTw1eZ1k
http://www.youtube.com/watch?v=oFSRs7iqAv8 

Звукови оръжия

Опитите да се създаде инфразвуково оръжие започват още по времето на ВСВ, те продължават и днес. Известно е, че определени звукови честоти предизвикват у хората чувство на страх и паника, други - спират сърцето. Честотата между 7 и 8 херца е много опасна. Теоретично такъв, достатъчно мощен, звук може да разкъса всички вътрешни органи. Седем херца е и средната честота на алфа-ритмите на мозъка. Някои специалисти предполагат, че такъв инфразвук може да предизвика епилептични припадъци. Но засега експериментите дават противоречиви резултати. Така или иначе има предпоставки за създаването на звуково оръжие.

Първите реални опити да се създаде подобен род оръжие са направили немците по време на ВСВ. През 1940 г. те смятали да подхвърлят на англичаните специални плочи със записи на популярни певци, но с добавка на инфразвук. Целта на задачата била да предизвикат страх, паника, психологически разстройства у слушателите. Германските стратези пропуснали факта, че в онези години никой инструмент не можел да възпроизведе тези честоти.
По сполучливи резултати постигнали с боравенето на инфразвук. Експериментите с малки образци звуково оръжие разрушавали дъски на разстояние около 200 метра.

През април 1945 г. съюзниците открили в Хилерслебен чудовищна установка. Възможно е неуспелият проект на немците да е накарал американците да направят собствени изследвания в тази област. САЩ са имали и други мотиви. През 60-те години НАСА извършила много опити. Необходимо било да се провери как влияе на астронавтите нискочестотното бучене на ракетния двигател. Оказало се, че ниските звукови честоти (почти от нула до 100 херца) при сила на звука 155 дБ предизвикали колебания в гръдния кош, които нарушили дишането, предизвикали главоболие и кашлица и изкривяване на визуалното възприемане. Последвалите изследвания показали, че честота 19 херца - резонанса за очните ябълки, може да разстрои зрението и да предизвика видения и фантоми.

Така инженер Вик Тенди от Ковънтри шашва колегите си с призраци в своята лаборатория. Гостите му имали видения, които излъчвали сив блясък, в същото време те усещали и страх. Този ефект бил предизвикан от звуков излъчвател, настроен на 18,9 херца. Инфразвукът въздействал не само на зрението, но и на психиката, водел до изправяне на космите по кожата и усещане за студ.

Инфразвук можел да се получи в старите замъци, като се генерира от коридорите и прозорците, ако някои параметри съвпаднат с нужния образ. Учените смятат също, че естествения инфразвук може да стимулира агресията и да усили хаоса. Така може да се обясни нарастването на психозите и лудостта в някои райони с естествени явления (като Мистрал в долината на Рона) или Сироко (в Сахара). Ветровете също могат да бъдат източник на инфразвук.


Всичко това не означава, че е лесно да се създаде инфразвуково оръжие. Нискочестотните звукови вълни бързо се разсейват в пространството, бързо губят енергията си, затова е трудно да се насочват към нужното място.

Малко теория (инфра и ултразвук)

Инфразвукът е звук с честота, твърде малка, за да се улавя от човешкото ухо. Приема се за горна граница 16-20 dB, а долната не е фиксирана (0.1 или 0.001 и т.н.). Няма пречка да имаме и инфразвук с честота 10-15 минути. Лесно се пресмята, че при скорост на разпространение във въздуха от 340 m/s, такава вълна има дължина от порядъка на стотици километри.
Специфичният звук на гърмеж от прелитащите самолети се дължи на факта, че преминават звуковата бариера.

За генерирането на звук с ниска честота е нужно той да е с голям обеч (обратно пропорционална зависимост). По тази причина само големи млекопитаещи (китовете, слоновете, носорозите, жирафите, антилопите окапи и алигаторите) използват инфразвуци с честота, близка до 20 Hz, за да се свързват на многокилометрови разстояния.
Слоновете са известни с това, че могат да доловят инфразвук от 4 км. Показателно за регистрирането им от животни е обзелата ги паника при Индийското земетресение и тцунами през 2004, много преди да е станало видимо.


Една от теориите по въпроса е, че това се получава, защото инфразвукът може да съвпадне със сърдечния ритъм на човека (1-2 Hz) и при някои обстоятелства може да причини смърт (данните за това обаче все още не са официално потвърдени).

Човешката дейност (ядрени експлозии, ракетни двигатели, свръхзвукови самолети и прочие) е източник на инфразвуци в честотния интервал от 0,1 до 10 Hz.

Основен източник на инфразвук обаче се оказва самата Земя. Вулканичните изригвания, земетресенията, снежните лавини, водопади, торнадото, ураганите, полярните сияния, метеорите и атмосферната турбуленция са природните източници на инфразвук. Твърдото земно ядро е също източник на едно постоянно "бръмчене" с честота от само няколко милихерца.

Изучаването на инфразвуците и усъвършенстването на методите за тяхната регистрация са стимулирани през втората половина на 20. век от необходимостта да се развият (паралелно със сеизмичните) методи за регистриране на ядрени взривове. Подслушват се акустичните свойства на атмосферата, зараждането на урагани, експлозиите на метеори, изригванията на вулкани и ред други явления, протичащи на стотици и хиляди километри от датчиците.

Основното качество, което отличава инфразвука от звуците, които чуваме и от ултразвука, е способността му да се разпространява на огромни разстояния, без да се разсейва особено. Известно е например, че най-силният регистриран някога от учените звук е предизвикан от изригването на индонезийския вулкан Кракатоа през 1883 г.. Инфразвукът от това изригване е регистриран с помощта на барометри чак на остров Мавриций — на 4800 км от вулкана!


В музиката към някои филми се използва звук с много ниска честота, за да се внуши безпокойство и дезориентация на публиката. Така например във френския филм "Необратимо"[3] за тази цел се е използвал звук с честота 28 Hz, излъчван през първите 30 минути от прожекцията.
Една от теориите по въпроса е, че това се получава, защото инфразвукът може да съвпадне със сърдечния ритъм на човека (1-2 Hz) и при някои обстоятелства може да причини смърт (данните за това обаче все още не са официално потвърдени).



Ултразвукът е звук с честота, по-голяма от горната граница на човешкия слух, около 20 килохерца

- и-я!

За дописване...
Ултразвукът е звук с честота, по-голяма от горната граница на човешкия слух, около 20 kHz.
Почистването с ултразвук се практикува в бижутерията (20-40 kHz), оптиката, медицината и др.
регистриране и оценка на различни дефекти, физиотерапията и лечението на рака. Акушерски ехографи обикновено се използват за наблюдение по време на бременност.

Някой риби могат да чуват до 180 kHz също има открити риби които могат да чуват само до 4 kHz.
Делфините (до 150 kHz) и китовете ползват сонарни системи.
Прилепите (до 110 kHz) ползват ехолокация за ориентиране и в пълен мрак. Молците чуват същият диапазон и реагират на ловното сканиране, за да не станат плячка.
Популярните "кучешки свирки" (до 45 kHz) ползват честотите които самият човек не може да долови.

Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото и възприятието на звук. С увеличаване на звуковото налягане звука се чува по-силно.
Честота на звука е равна на честотата на трептене на неговия източник, т.е. на броя на пълните трептения,които прави този източник за единица време.
Главната особеност на ултразвуковите вълни е тяхната висока честота.
Колкото честота на звука е по-голяма,толкова по-голяма е неговата височина








Ползвани източници:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=126296
http://www.nobel06.hit.bg/methodica/infrazvuk.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA
http://www.technologybulgaria.com/%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA-%D0%B8-%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA.html