"Трихо, чекни това..."

Произходът на българският национален химн "Шуми Марица"

{Нужно ли е да бъде по-кратко? По-удачно ли е "историята", а кавичките нужни ли са?}
не, добре си е така

Безценен извор за историята на този марш е статията на д-р Иван Шишманов, "Историята на Шуми Марица", публикувана в 1891 г в бр.7-8 на сп. "Деница". От съществено значение са и публикациите на С. Чилингиров и проф. Николай Кауфман. Крайно любопитни са трансформациите които музикалното произведение търпи в различни държави по различно време и именно тях ще проследя.

Химнът е неизменна част от държавната символика . Думата "химн" е с гръцки произход и в древна Елада с нея са се означавали песни, посветени на боговете или на героите. Най-общо националният химн, представлява музикално произведение, символизиращо отделна нация или държава. {бележка: това е дословен (изрязан) цитат от цитираният източник, проблем ли е?} не е проблем Вероятно заради това първият ползван национален химн "Боже, Царя храни!" (химнът на Руската империя) едни приемат, а други отхвърлят. {в едни източници се приема за първият български химн, а в други не се и споменава}

Шуми Марица е български национален химн в периода 1886 г - 1944 г. {според уикито} В различни източници се датира и като 1885-1886 г. и 1878-1947 г. Това е вторият национален химн на България след "Боже, Царят ни пази" (дворцовият химн на Царство България).

{Реших да го направя хронологично, макар, че за мнозина ще бъде шокиращо. Дали пък да не обърна хронологията обратно????}

недей се гъбарка с хората де

Абе, по-яко е, като в кримка - като споделено пътуване назад в миналото, където колкото по-назад се връщаш, толкова повече неща изскачат.





Полската следа в Шуми Марица

През далечната 1839г. във Вроцлав (Полша) Alexander Cosmar (1805-1842) създава сатиричният фарс "Пиратите". В южна Германия е разпространен през 1880 г. По-късно този факт ще бъде определен като показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика (след Освобождението).

Взаимстваната от нея песен в Германия се нарича "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" (Когато войниците маршируват през града) и е с развлекателен характер, но звучи като марш. Запазени са записи на немската песен от 1912 г., когато тя е включена в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff. В Германия песента се налага като военен химн ползван и през двете Световни войни.
По неофициални свидетелства, датирането на песента е от 1800 г.

В изследването на Кауфман за българският химн (включено в издание на Института по славянски в Словашката академия на науките) се твърди, че "Шуми Марица" е възрожденска революционна песен която има интонационна близост с популярни полски и чешки песни.

Произведението, след премиерата си във Вроцлав бива включено в следните песнопойки:
- Es braust ein Ruf
- Kriegsliederbuch für das Deutsche Heer (1914)
- Stolz ziehn wir in die Schlacht (1915)
- Sport-Liederbuch (1921)
- Weltkriegs-Liedersammlung (1926)
{тъй, преведоха ми това, вече е наред всичко }

източник

Датировката се документира и в литературата на 20-ти век:

Цитат

- Alexander Cosmar (1839): Die Seeräuber (›Posse‹)

Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren,
Öffnen die Mädchen die Fenster und die Türen.
Ei warum? Ei darum! Ei warum? Ei darum!
Ei blob wegen dem Schingderassa, Bumderassa, Schingdara!
Ei blob wegen dem Schingderassa, Bumderassa, Schingdara!

източник


Поредно потвърждение на гореспоменатото има илюстрирано с една любопитна картичка (има и голям размер {задължително трябва да се покаже}), придружена от следният текст:

Цитат

Lied entstand aus einem Lied in der Posse "Die Seerдuber" 1839; Kartentext: Strophe 1 Zeile 1+2 des Liedtextes

В превод:
Песента e произлязла от песен от сатирата "Пиратите" 1839; Текст на картичката: Строфа 1 Ред 1+2 на текста на песента.

Цитат

Textdichter (T), Komponist (K), Maler (M): Alexander Cosmar, 1805-1842 (T) Vinzenz Kugler (K)

В превод:

Текст: Alexander Cosmar (1805-1842).
Композитор (музика): Vinzenz Kugler.

източник

Eто какво пише в издание на Института по славянски в Словашката академия на науките {това изречение нужно ли е изобщо или споменаването на източник отдолу е достатъчно?}:
В края на 19-ти и първата половина на 20-ти век в музикалният живот на България (предимно големите градове) се включват активно чужденци (предимно славяни). Те участват в развлекателният музикален живот (по това време в границите на Османската империя) обикновено в хотели и кафенета.
Кафешантански трупи гастролират в българските увесилителни заведения. Техните песни и танци се определят от съвременниците си най-ниско в йерархията на музиката за развлечение. В нач. на 20-ти век се асоциират с маргинална аудитория, нощен живот, еротика, а самите изпълнителки чужденки имат репутацията на леки жени. По тази причина ранните грамофонни записи не ги включват.
Показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика е фактът, че първият български химн "Шуми Марица" е възрожденска революционна песен която има интонационна близост с популярни полски и чешки песни [Кауфман, Н., 2002:32, 79-82, 95-102].
Песни от славянските народи (руски и сръбски) и творби на славянски композитори (чешки, хърватски, словенски и руски) са сред основните масиви в репертоара на българските певци и хорове.

източник






Немският химн ползван за създаването на Шуми Марица

Несъмнено националният ни химн "Шуми Марица" от 1886 г. до 1944 г. е взаимстван от немски марш. Това е било известно още по времето когато се дискутира редно ли е да бъде приет за национален. Аудио мострите също го доказват нееднозначно. {как да дам линк към немската песен или видео от тубата, т.е. позволено ли е?} Немският химн се нарича:
Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern
(Когато войниците маршируват през града)

Wenn die Soldaten
durch die Stadt marschieren,
offnen die Madchen
die Fenster und die Turen.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
Ei blob wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa !
Ei blob wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa !

Zweifarben Tucher,
schnauzbart und sterne
herzen und kussen
die Madchen so gerne.
Ei warum? Ei..........

Eine Flasche Rotwein
und ein Stuckchen Braten
schenken die Madchen
ihren Soldaten
Ei warum? Ei...........

Wenn im felde blitzen
Bomben und Granaten,
weinen die Madchen
um ihre Soldaten.
Ei warum? Ei...........

Kommen die Soldaten
wieder in die Heimat,
sind ihren Madchen
alle schon verheirat.
Ei warum? Ei

В превод:

Когато войниците
маршируват през града
момичетата отварят
вратите и прозорците.
Защо ли ? Ето защо!
Защо ли ? Ето защо!
Всичко е заради
Шингдераса,
Бумдерасаса!
Всичко е заради
Шингдераса,
Бумдерасаса!

Двуцветното сукно,
рунтавите мустаци и звездите
разтуптявят сърцата и
момичетата целуват страстно.
Защо ли ? Ето................

Бутилка червено вино
и нарязано печено месо
подаряват момичетата
на своито войници.
Защо ли ? Ето................

Когато в полето блесне
Бомба или граната
момичетата плачат

за своите войници.
Защо ли ? Ето................

Войниците се връщат
отново в родината
Но всички техни момичета
са вече омъжени.
Защо ли ? Ето................

източник
източник

Срещнах и шести куплет:

Liebst du mich denn garnicht mehr,
willst du mich verlassen,
willst du mich denn garnicht
mehr in treuer Lieb umfassen.
Ei warum? Ei...........

В превод:
Не ме ли обичаш вече,
искаш да ме напуснеш,
не искаш ли вече
да ме обгръщаш със вярна обич.

Отпадането на този спотайващ се шести куплет е оправдано от сатиричният смисъл заложен в изпълнението на песента.
В швабска книга на военните песни Schwäbisches Soldaten-Liederbuch е отбелязан следващият отпаднал куплет:

Алелуя, Алелуя
хубави са момичетата на 17,18 години
Ах, защо? Tschinerassa бум

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското иго. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г. Интересно съвпадение е, че от същата година в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff от 1912 г. е включен немският химн! Сатиричният характер на произведение Soldatenmarschlied = Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren (J.F. Rollers) е подчертан с дрезгав глас на изпълнителката. {Последното изречение да го оставя ли?}
за мен лично е интересно съждението.защо пък да не го оставиш ?
ОК, просто губя вече границата между лаконичност и осакатяване на темата.




Навлизане на мелодията по българските земи

Всичко започва преди Освобождението, когато в гр. Шумен, в средата на ХIХ в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Чрез многобройните си концерти, той спомогнал много за развитието на музикалния живот в града. Една от най-популярните песени , които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern" (Когато войниците маршируват през града). По своето съдържание тя е развлекателна или както я охарактеризира Иван Шишманов - "кафешантанска арийка", но мелодията напомня на марш.
Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение ("Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Слънце-зорница

Слънце зорница,
тук се разбира
в младата възраст,
който извира,
Умната сила,
крехката радост.
На человека,
драга до старост

Немската песен явно е била доста популярна в Шумен, тъй като в съобщение на Боян Пенев ("Из миналото на Шумен") се казва, че с подобна мелодия е известна и друга шуменска песен "Ах, умирам".

източник
източник











Изборът на Шуми Марица за български национален химн
{по кратко не можах да го напиша}

Както е добре известно от историята, Русия не приема Съединениено между Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 год. Поради тази причина тя изтегля офицерите си, служещи в нашата армия, което довежда до трайно влошаване на отношенията между двете страни за около десетина години. Причината за това е проста. Спречкването с Русия прави непопоулярен нейния химн, а и чувството на патриотизъм, достигнало високи нива след първите победи си казва своето.
В избухналата на 2 ноември 1885 г. Сръбско-българска война, храбрата ни войска, командвана предимно от капитани, показва нечуван героизъм и само за броени седмици сломява врага. Сред най-популярните маршове, изпълнявани от войниците е "Шуми Марица", който бива наложен още по време на самата война като първи български химн. Историята с българското опълчение е пропита с патос и патриотизъм, но се опира на исторически факти. Ето какво разказва тя:
На 9 август сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк.
Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша - с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.
Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка - не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.
Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.

източник
източник

Споменаването на руския генерал Черняев не е случайно. Под неговото командване се създава българска доброволска бригада включваща и Никола Живков - учител и поборник в гр. Плоещ. Той съчинява песен - призив за борба срещу поробителите. В нея се рисува картината на кърваво потушеното Априлско въстание: "Шуми Марица окървавена, плаче вдовица, люто ранена...". Генералът, за който се пее в песента е именно руският генерал Михаил Черняев.

Приемането на маршът за национален химн е съпътствано от полемики.
Главния изтъкван недостатък е съдържанието на текста, звучащ непоетично, а и не винаги в хармония с мелодията. Поради тази причина редица интелектуалци често издигат глас за създаването на нов химн.
Друг съществен момен, обаче, засяга първоизточника от който е взаимстван българският марш. Композиторът Добри Христов е краен в това отношение. Според него "Шуми Марица"отдавна е трябвало да мине към истроическите военни маршове. Като главна причина за това той посочва, че музиката е взета от несериозна чужда песен, а текстът й също не се харесвал. На едно място Христов директно обвинява Никола Живков, че за своя марш е използвал кабаретна немска песен. Разбира се, става въпрос за популярният немски марш Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren (Soldatenmarschlied) изпълняван с развлекателен и сатиричен смисъл в кабарета.

източник




Обобщение
{Излишно ли е? Трябва ли да се стремя да съкращавам обема още?}
{Това обощение не съдържа нова информация, а само е кратко резюме на вече разказаното}

През далечната 1839г. във Вроцлав (Полша) Alexander Cosmar (1805-1842) създава фарсът "Пиратите". По-късно този факт ще бъде определен като показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика (след Освобождението).

Взаимстваната от нея песен в Германия се нарича "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" (Когато войниците маршируват през града) и е с развлекателен характер, но звучи като марш. За сега най-стари документи за употребата и са известни (благодарение на ganinka) през 1912 г., когато тя е включена в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff. В Германия песента се налага като военен химн ползван и през двете Световни войни.
В темата са налични музикални мостри.

Преди Освобождението, в гр. Шумен, в средата на ХIХ в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Една от най-популярните песни, които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern". Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворението "Слънце-зорница", писано от самия него (още през 1855-56 г.) и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на турското иго. Последна редакция върху него е извършена от Иван Вазов (1912 г.).

Така през 1886 г. военният български химн "Шуми Марица", водил войската ни в героични победи, бива приет за национален химн. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващият доброволската бригада в която участва Никола Живков, създателя на текста-призив за борба срещу поробителите.

"Шуми Марица" е национален химн на България от 1886 г. до 1944 г.

{Как стои въпросът със снимковият материал? Ъплоудва се в Уики-то или се дава препратка към сайтовете съдържащи ги?}

В Уики има доста строги правила относно снимковия материал и дали е обект на авторско право или не.
Трябва да проверя за да ти кажа точно, но поне докато ти огледах писаното - не би имало проблем.

Всъщност виждам, че съм ползвал техните сървъри, та се вижда от къде са взети. Значимите места (сложих ги и в "източници") са:
http://www.volkslied...de/text385.html
http://www.bildpostk...dex-flash.shtml


Тази немска пощенска картичка е издадена през през 1916 г.:







По време на фашистка Германия песента Wen die Soldaten се ползва с пропагантни цели сред подрастващото поколение. Особено популярна я прави детската класика от 1942 г. със стихове на Hermann Siegmann и илюстрации на Herbert Rothgдngel. Цялата книжка можете да си свалите от тук. Песента Wen die Soldaten става моментален хит сред немските юноши, момчета и момичета.







За популярността на песента сред децата съдим и от картички като тази:



Ето още една любопитна:









Източници
{не знам кои да отпаднат}
{подредих ги азбучно}


нека си седят всичките.
интересно е
Тъй де, само е тривиално в Уики-то да давам линк към Уики-то , или не е ?

http://bg.pandapedia.com/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE
http://forum.skycode.com/tprv.asp?topic_id=42612
http://gabrielle.dir.bg/_wm/library/item.php?did=176599&df=213362&dflid=3&GDirId=83a10e265f9a621595f94dd1803b3ba8
http://liternet.bg/publish/mdushkova/kritika/shumi.htm
http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/III.Chast%20treta-himn.htm
http://www.bg-history.info/2683/Purviiat-bulgarski-himn-.html
http://www.bildpostkarten.uni-osnabrueck.de/index-flash.shtml - галерия с ползвано изображение
http://www.bolgari.net/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BB%D1%8E_%D0%B3%D1%8E%D0%B2%D0%B5%D1%87-h-212.html
http://www.slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2009_01/2009_1.pdf
http://www.svishtov.bg/bg/facts.php?id=11
http://www.volksliederarchiv.de/text385.html - галерия с ползвано изображение
http://www.weltbild.ch/3/14831100-1/musik/die-koenigin-der-kleinkunst-2.html - репертоара на Claire Waldoff от 1912 г.

Това е за мен, да не се чете:

Помощна информация невключена пряко в публикацията


Нереализирани останаха търсенията ми засягащи това по-долу. Писах и в България и в чужбина. Получих малко отговори, още по-малко обещания за аудио файлове и никакви реални резултати.
Доказателства в датирането (1800 г.) както и в текста, че Wenn die Soldaten не е нацистка песен, както и в тезата, че напротив - тя е антивоенна (и с други думи химнът води корените си от друга песен).

Цитат

Тази мелодия е дълго преди нацисткото правителство на Германия .... Мисля, че тя датира от Франко-Прусашките война или дори по-рано.

Цитат

Английска версия

Цитат

Dalida версия

1833 - 1908 (1917) - Боже, Царя храни! (химнът на Руската империя)
1908 - 1944 - Боже, Царят ни пази (Химнът на Негово Величество Царя) -дворцов химн на Царство България
1886 - 1944 - Шуми Марица
източник


Първият български химн е "Шуми Марица" - от 1878 до 1947 г.
източник


Химн на царство България (1908-1944)
Шуми Марица (1885-1944)
източник





Пясъчник.
Режим на редакция.
ПС: При всяка редакция символите ми$$$$$$$$$ се редуцират, като по време на инфлация, хаха. Всъщност чакам превод за тази част, че нещо Украйна се споменава Аха, за премиерата е ставало въпрос, не за друго. Корегирах го.

Да, одобрявам.

Ще те предложа обаче за редактор там, за да можеш и сам да правиш нужните промени.
Все пак труда си е твой и не върви аз да правя всичко.

очаквай включване.

Ще започна с добрата новина: благодаря ти.
А сега лошата: еееееееееее, как можа да ме напишеш с главна буква?


Главната буква по принцип си беше отмъщение за "Ч" - то с което ме кичеше преди време
Но тази регистрация си си я правил сам.
Одъртяваш ?

Не беше "Ч", беше 4-ка
Знаеш ли, че покрай пребиваването ми в разделите Музика и Кино имам над 100 регистрации , дори такива които не могат да бъдат правени от България.
Ако отговорът на всички въпроси и смисълът на живота е "24", то универсалният ключ отключваш нета е ************

Току що проверих. Системата автоматично вдига първата буква като главна
Обидно е, но ми е утеха, че не съм изкуфял още

готов съм


след ровене в пясъчника, реших проблема с <br> и сега е добре подредено
може да заключваш