Война и мир

С работно заглавие "Са ли ви публикували нейде :D"






Мене - да , снощи се сетих.
Толкова ефектно паднах в една партия шах, че после ме включиха в няк'во списание. На това му се казва талант , да печелиш дори когато губиш. Разразих истинска драма, истински шедьовър на шахматната дъска - клопки, изневери, предателство , обрати... ако имах излишни $200 000 000, сега щяхте да го гледате на кино, сред блокбастърите на Холивуд.
Всичко започна с първата партия. Постигнах мат на дама. Просто красота . Жертвах офицер , за да спечеля стратегическо приемущество и заложих клопката си . Царицата (изобщо не подобаващо на Дама ) беше навлязла дълбоко в земите ми, заедно с тежката кавалерия , с недоброжелателни намерения .
Знаех, че за да уважавам врага е нужно да забравя, че е жена. Тя обаче, беше твърде привлекателна и... реших повече да не я уважавам.


Скоро щях да я отнема...


(абе, защо ми се получи толкова еротично ?? , ще редактирам...)

Напипах възможността да изпратя малък полк , подкрепен от унищожителна сила . С многоходова комбинация си гарантирах, че няма път за отстъпление... В изблик на безсилие беше предложено опожаряването на две крепости от двете страни, което беше първият сериозен сблъсък във войната... Бях изчислил и това... Дамата бе погубена. Врага беше морално обезверен и продължи съпротивата, докато разчитайки на контраатака, загуби своят главнокомандващ на войските - царя .

Но останах в историята с друго...
В похода за завладяване на света, срещнах противник с тъмна и непозната техника - той не воюваше. Глуха защита, липса на фантазия, грозна картинка...
Бях пред портите на крепоста в чийто бункер се криеше страхливецът . Той щедро менкаше кавалерията, фрицове, крепости, военни отряди, сякаш разбираше, че загубата на такава маса военна сила ще пречупи духа ми. Войските ни се топяха... Всяка моя идея срещаше отлична защита... бяха поразени офицерският щаб, твърдиниците и любимата ми. Това не беше война, а касапница .
Предложих примирие . Отхвърли го. Последва игра на мишка и котка. Той беше плъхът. С коварство му предлагах уютни капани и ароматно сиренце.


Плъхът, сякаш бе наясно, че няма безплатен обяд и всяко привидно приемущество което му предлагах, бе отказвано.
Търсех начин да достигна в тила на врага с малък батальон , който да заменя за нова . Действах агресивно , но премерено. Мръсникът сякаш се радваше, че ще навлезем в ендшпил .
Знаех, че всеки ход е от значение и ако преваря, ще предреша войната.

Не можех да се примиря с продължилото безкрайно разиграване... започнах да жертвам войски по лявото крило. Изплагиатствах го от Сталин, който хвърля на сигурна гибел 2 милиона от Руската армия, единствено за да заблуди Хитлер за мястото не реалният пробив...
Научих много от тази история... Сталин е бил късметлия .
Източникът на нашата мъдрост е нашият опит. Източникът на нашият опит е нашата глупост. Да кажем, че след тази война аз станах малко по-мъдър .

Във всяка война има намесено пръстчето на една хубава жена. Пресен случай* е убавицата Елена, крадната за Троя. После нещата се объркват, заради Trojan.Backdoor.Bot.34993
* - пресен случай е всеки случай който държи влага
Всеки знае (от опит, което се разбрахме, че е от глупост ), че в любовта и войната няма правила. Изглежда предназначението на двете е едно и също. Любовта е най-популярната окупация.
Шахът от своя страна е игра на война. Крепости , конници и кръстоносци , офицери и кардинали , войници и кралици , царе и едно тясно бойно поле. Да ви напомня на нещо?

{и-е}

В любовта е като на война. Понякога жертваш някоя и друга крепост, за да хванеш кралицата натясно.
Дали ще бъде блиц партия или дълга война, това зависи от решимостта да покориш и войнственият дух. А крепостта може да се превземе по много начини – чрез дълга обсада, от вътре (каквото и да значи това ), с жокер "помощ от приятел" и прочие… Как беше, който търси - открива начин, а който го мързи - оправдание.
Е, стига шах. Не всеки става за добра партия. Понякога да си играеш сам, не е лоша идея, хи-хи

Важно съобщение Поради придобитият имунитет към емотките ми, ще добавя нови маймуни.
Край на съобщението


 
Но защо го правим? Защо воюваме, защо искаме да завладеем , да покорим ?
"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват" - Уилям Шекспир, "Ромео и жулиета".



Истината е, че сме недооценени и онеправдани , и на изчезване, защото никой не може да направи нещата по-сложни, а без това света би бил болезнено скучен.

Sergey Prokofiev: "Dance of the Knights*" (from "Romeo and Juliet"):


* - knight = кон (някога отбелязван и като слон); в случая е рицар ("Рицарски танц")




Имат ли вълнения и стремежи мъртвите стволове на дърветата. Ако нямаш и ти, с какво се различаваш от тях?
Децата не порастват. Порастват само играчките им . Замених кукли. Играят си сега с мен .






Когато Господ направил жената, казват, че забравил да даде инструкцията за ползването й на Адам. Оттогава мъжете рядко уцелват правилния режим на работа и затова често се стига до рекламации. И първа употреба пак няма гаранция, казва Емка .

За любовта е изписано много . Лесно е да се пише за нещо което никой не разбира, защото каквото и да напишеш, няма кой да го опровергае. Всеки знае, че за да се свърши една работа не са нужни приказки, а дела. А любовта е точно обратното – много приказки, поеми и закани да се свалят звезди. И остава несвършена работа.
Любовта е болест и като всяка друга болест, се лекува в леглото. На това му се казва да ти се подкосят краката . 18+
Луд умора няма, а любовта дава крила . Луд по теб, fall in love…
Е, понякога от fall in love остава само първата част - fall - но това са рисковете на войната. Често не се достига до съюз и премирие. В шаха не се вземат заложници…




Живота е театър. Играй или бъди реквизит.



ще редактирам... някой ден

FIN