Историята на Лунната соната

Eдно от най-популярните класически произведения е Лунната соната на Бетовен. Брилянтната композиция е оставила в наследство отражението на фини чувства и... един мит - че се казва Лунната соната

Но всичко по редът си, ще започнем с предястието.

Кой е Бетовен!?





Лудвиг ван Бетовен е немски класически композитор (1770 - 1827). Живял в преходният период класицизъм - романтизъм, неговите творби остават като извор на вдъхновение в еволюцията на музиката.
Химнът на Европа е върху Ода на радостта от неговата 9-та симфония. Всеки я е чувал:



През 1778 г. е представен в Кьолн като новият Моцарт от баща му, който лъже, че е с 2 години по-малък - на 6. Тази заблуда остава и у самият Бетовен, който дори след като вижда кръщелното си, отказва да повярва. Бащата Йохан, който е и алкохолик, обучава с насилие синът си денонощно съзнавайки неговият потенциал.
На 17 години е пратен във Виена за да стане ученик на Моцарт, но той му отказва, поради ангажименти. Завръщайки се го очаква нова лоша новина - здравето на майка му Мария Магдалена е влошено от туберколоза и скоро умира.



На 32 години пише завещанието си, споделяйки колко е мъчен живота му лишен от настъпилата слухота. Имах спомени, че страда от доста наследствени болести, а майка му е била болна от сифилис, но не откривам в нета потвърждение... Всъщност едва 3 от родените 7 деца оживяват...
Напредващата му глухотата му пречи да общува, затова Бетовен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден.
Бетовен захапвал дървена лайсна, която поставял върху резониращия корпус на пианото, и така възприемал музиката.
Страдал е и от шум в ушите (тинитус).
Това ми напомня за странната болест която има Равел.

През 1927 г. само на 52 години Равел показвал признаци на напредваща деменция. В началото той все още бил в състояние да измисля нови творби и да си ги представя, но му се удавало да изсвири или изтананика само няколко такта от тях. През 1933 г. се опитва да работи върху нова опера със заглавие "Жана д'Арк". Напразно. Операта била в главата му, чувал я, но никога нямало да я напише, оплакал се Равел на свой приятел.
Прословутата му композиция "Болеро" е написана пет години по-рано, когато болестта била в начален стадий.
- Това са оркестрови ефекти без музика - иронизирал веднъж сам себе си композиторът.
Болеро съдържа само две теми, които се повтарят в изпълнение на различни инструменти. Но пък смесването и звученето им е забележително.

Въпреки болестта той излива таланта си в една от последните му произведения - Болеро.


Причината за смъртта на 57 години която помня от детството си е, че заради глухотата си е бил прегазен от коне на каляска. Сега, обаче, чета че е натравяне с олово. То е констатирано в косите му, а 2 години по-късно и в костите му, като вероятна причина е лекарска грешка. Бетовен страдал от цироза и тумор в корема. В опитите си да облекчи страданията му д-р Вавруч редовно му правел пункции, за да източва събралата се течност в коремната кухина. Всеки път след това той поръсвал отвора в корема му с дезинфектираща пудра, която съдържала олово.
На погребението му присъстват между 10 000 и 30 000 души.

Историята на Лунната соната



Главен действащ герой тривиално е... любовта. Не се правете на изненадани

В младежките си години, докато Бетовен живее в Бон (Германия), той се влюбва в красива девойка Вече мислейки под каква форма да поиска ръката и, той разбира, че тя ще се омъжи за неговият най-добър приятел
В случай, че не знаете по това време се завихря Романтизмът (1815 - 1910). Типично за него е това което дават в латиноамериканските сериали, само дето бушуващата страст, идеали и изневери не са само за пред камерата
Във Виена, където отива за да подобри уменията си, се влюбва в млада актриса. Тя, обаче, не може да намери нищо интересно в това ниско, тромаво и вечно намръщено момче



След няколко години във Виена, композиторът е приет от семейството на Брауншвайг. Това благородно унгарско семейство води произходът си от един от героите на кръстоносните походи и е име на графска титла. В семейството има четири деца - Тереза, Жозефина, Шарлот и Франция, израснали свободно и без надзор в голяма къща в имението из селските райони.
През пролетта на 1799 майката довела във Виена Тереза и Жозефина, съответно на 24 и 20 години по това време. Бетовен започнал да им дава уроци (като цяло гениите от това време се издържат така ).
През лятото на следващата година, Бетовен се запознал с братовчедката на Брауншвайг - 16-годишната Жулиета , която пристигала от Италия. Веднага във Виена е наречена "прекрасната Гвирдачи". Жулиета била очарователна и лекомислена, и изглежда отвърнала на чувствата на Бетовен
Той се надявал да се ожени за нея, въпреки че разбирал, че трябва да преодолее класовите предрасъдъци. Прекараното лято на 1801 г. от Бетовен в имението на Брауншвайг, заедно с Жулиета, било прекрасна идилия. Запазена е беседката, на която според мълвата, Бетовен е написал Лунната соната.

Лунната соната е посветена на графиня Жулиета Гвичарди и е свързана с един от романтичните епизоди от живота на Бетовен.
За първи път Лунната соната на Бетовен била изпълнена през 1802 г. в Брауншвайг (имение Брунсвиков), Унгария. Естествено лично от него
На 3-ти март 1802 г. във Виена сонатата е публикувана като "Лунна".
Бетовен написва вероятно предходната година сонатата и я посвещава на 17-годишната си любов - Жулиета Гвичарди
Мисля Шуман посвещаваше също творба на годеницата си, но ако бях на нейно място щях да откажа съпътстващото предложение за брак


Как се казва Лунната соната?

И така...
Името което Бетовен дава на сонатата е Quasi una fantasia. В превод от италиански е "Една почти фантазия". За да разтълкуваме правилно името е нужна малко помощ.
Quasi una fantasia е по-скоро описание, отколкото име на произведението. От италиански значи "почти фантазия", а фантазията е музикална форма. (Най-запомнящи се фантазии има Й. С. Бах.)
Направих си труда да ви илюстрирам италианският в музикалната терминология, наложил се за постоянно:

Силата на изпълнение се означава главно с "piano" - тихо и "forte" - силно. Съвременното пиано се нарича fortepiano, по обясними причини

Наложилата се в съвремието 3-минутка е "песента", но преди 2 века е имало много повече музикални форми. Често с буквален превод като "весел", "тъжен", "скоклив" и т.н.

Ето буквалният превод на музикалните форми, подсказващ и тяхното съдържание (допълвам):

Adagio - от итал. "ad agio" - свободно
Allegro
Allemande
Andante - инструменталният танц от Барока е с име от френското "German" (немски)
Anthem - химн
Antiphon
Aria - изразителна мелодия на един или повече певци от итал. дума air (въздух)
Аrietta - кратка ария
Bagatelle - дреболия
Ballade - стихотворен разказ пригоден към музика
Ballet - вид танцов спектакъл
Barcarolle - народна песен изпята от венециански гондолиери, от френското или итал. barcarola, значещо?
Berceuse - приспивна песен
Book - книга
Burlesque - хумористично театрално представление
Canon - контрапунктоална композиция в която мелодията циклично бива имитирано повтаряна
Cantata - вокална композиция с инструментален съпровод, от итал. cantare (пеят)
Capriccio - музикална форма с освободена форма и оживен характер, от итал. capricci (каприз)
Chaconne - присъща за барока, от итал. ciaccona , значещо?
Choir - хор
Choral - християнска песен, от Choir (хор)
Choro - противно на името си е жизнено произведение, с импровизация и виртуозност; от португалското cry (плача)
Christmas song - коледна песен
Comedy - комедия
Concertino - кратък концерт (дете концерт)
Concerto - обикновено в три части в които водещ инструментал се поддържа от оркестър, от итал.
Courante - танц през Барока, на итал. Corrente
Dances - танци
Divertimento - лекомислен характер, от малък ансамбъл, от итал. divertire (да се забавлява)
Duet - дует
Ecossaise - вариация на contredance
Elegy - меланхолична поема, особено за нечие погребение или помен
Etude - инструментална музикална композиция със значителни трудности, упражняваща техническите умения; от фр. (изследване)
Fantasy - фантазия
Fugue - музикална форма от много гласове базирани на една мелодия
Galliard - ренесансов танц; от френското gaillarde
Gradual - от лат. graduale (постепенно)
Hymn - обикновено религиозна песен посветена за възхвала/поклонение/молитва
Impromptus - (импровизирано), наричано още offhand (свободно)
Lament - от португалски (плача)
Liturgical Service - църковни служби-литургия
Lute - от ренесансовата лютня
Madrigal - светски вокален състав
Magnificat - религиозна песен, от лат. magnify (възвеличаване)
Mass - песен в католическото причастие
Mazurka - полски народен танц
Menuet - френски народен танц
Motet - френска многогласова песен, от френски Mot (дума)
Nocturne - нощна музика; от френски nocturnal (нощен); тиха спокойна музика вдъхновена и изпълнявана вечер
Ode - поема за възхвала; от гръцки
Offertory - от лат. offertorium, френското offertoire
Opera - драматично произведение в което певци и музиканти съчетават слово (либрето) и музика (партитура)
Operetta - по-лека опера; от итал.


Oratorio
Overture
Overture-fantasia
Passacaglia
Pavan - бавен танц на шествие
Piano concerto/duet/quartet/quintet/Sonata/trio
Poem
Polka
Prelude
Preludes and fugues
Psalm - от иврит (похвали)
Rag
Requiem - меса за душата на починалият
Rhapsody - ентусиазиран инструментален състав
Romance - романтично
Rondo - барокова форма
Sarabande - танц в тройна метрика
Scherzo - обичайно е съставна част на по-толямо произведение
Serenade - лека музика, от Sereno (спокойно)
Simfonia
Singspiel
Sonata
Sonatina
Song - песен
Spiritual - духовна
Stabat mater
String concerto/orchestra/quartet/Quintet/sextet/Trio - от думата "струна", т.е. струнно произведение
Suite
Symphonic fantasy/poem/Scherzo/suite
Symphony
Tango
Toccata
Variations - вариации
Waltz - фолклорни танци предназначени за бални зали
Zarzuela


Темпа (от итал.):
* Adagietto - доста бавно (70-80 BPM)
* Adagio - бавен и величествен (буквално, "свободно") (66-76 BPM)
* Agitato - побърза, неспокоен
* Allegretto grazioso - умерено бързо и елегантно
* Allegretto - умерено бързо (но по-малко от Allegro)
* Allegrissimo - много бързо
* Allegro - бързи и светли или "марш Темпо" (120-168 BPM)
* Allegro appassionato - бързо и страстно
* Allegro Moderato - умерено бърз (112-124 BPM)
* Andante - на пешеходно темпо (76-108 удара / мин)
* Andante Moderato - малко по-бързо от Andante
* Andantino - малко по-бързо, отколкото Andante
* Grave - бавно и тържествено
* Largamente - много, много, много бавно 10bpm
* Larghetto - по-скоро до голяма степен (60-66 BPM)
* Larghissimo - много, много бавно (20 удара / мин и по-долу)
* Largo - много бавно (40-60 удара / мин), като ленто
* Lento - много бавно (40-60 BPM)
* Lento Assai - дори и по-бавно, отколкото ленто
* Lento Moderato - умерено бавен
* Moderato espressivo - средно с изразяване
* Moderato - умерено (108-120 BPM)
* Prestissimo - изключително бързо (повече от 200bpm)
* Presto - много бързо (168-200 BPM)
* Sostenuto - устойчиви, с удължено
* Tranquillamente - наречие на Tranquillo, "tranquilly"
* Tranquillo - спокойна
* Vivace - жив и бързо (≈ 140 BPM) (по-бързо от Allegro.)
* Vivacissimamente - наречие на vivacissimo, "много бързо и живо"
* Vivacissimo - много бързо и оживени
* Vivo - живо и живо

Соната в превод значи "звуча" (на испански - sonar, на италиански - suonare).

Една от най-поетичните творби писани за пиано е Соната за пиано в до-диез-минор Quasi una fantasia (опус 27, №2). Днес тя е известна под името Лунната соната. Името е дадено от критика и поет Людвиг Реллштаб, който я асоциира "с лунна светлина изсипане от небето до езерото в Люцерн". Този елегантен, ако не и малко повърхностен израз се харесал много.
Името е оправдано и от още нещо:
Ноктюрно - на френски "музика за нощта" (musique pour la nuit). Аз поне го помня от немското "nosch" (нощ). Очевидно ноктюрните нотки - "бавно темпо, патетичен израз, множество мелодични украшения и централна ускорена част" - са си направо описание на това произведение. Ето защо се е наложило името на тази соната-ноктюрно

А как би следвало да бъде кръстена сонатата?



Прекараното лято на 1801 г. от Бетовен в имението на Брауншвайг, заедно с Жулиета, било прекрасна идилия. Запазена е беседката, на която според мълвата, Бетовен е написал "Лунната соната".
Приема се, че по-правилно е да бъде наричана Соната на беседката. Това отговаря повече на действителността, отколкото на фантазията на поет нямащ общо с написването и.



Наскоро беше разкрито и на кого е посветено произведението "На Елиза".



Смята се, че това е германската певица Елизабет Рьокел, която пристигнала от Виена през 1807 или 1808 г. Тя била сестра на Йозеф Аугуст Рьокел, изиграл ролята на Флорестан в операта "Фиделио", дирижирана от самия композитор през 1806 г. във Виена.
Пиесата за пиано е написана през 1810 г. когато двамата са били в тесни приятелски отношения.
При кръщенето на първото й дете на 9 март 1814 г. тя е записана като "Мария Ева Елиза", което означава, че във Виена вероятно е била позната с името Елиза, а не Елизабет.

Ако трябва да опиша влюбването с музика (междувпрочем и във филми съм го срещал), то бих го сторил с откъси от Увертюра-фантазия из "Ромео и Жулиета" на Чайковски:


Една история с Ференц Лист:
Ференц Лист - красавецът омайващ девойките из цяла Европа с дяволските си ръце (за пиано говоря, ей ) включва в репертоарът си Лунната соната в Париш през 1828 г.
В Уикито прочетох интересна случка между двамата ми любимци - Шопен и Лист:

Цитат

Шопен свиреше рядко. Лист, за разлика от него, свиреше винаги, добре или лошо. Една майска вечер между 11 ч. и полунощ, обществото бе събрано в големия салон. Лист свиреше едно ноктюрно от Шопен и според навиците си, го украсяваше, примесвайки трилери, които не се намираха там. Няколко пъти Шопен бе дал признаци на нетърпение; най-сетне, престанал да се въздържа, се доближи до пианото и каза със своя бавен английски: - Умолявам те, драги мой, ако ми оказваш честта да изсвириш моя творба, свири което е написано, или по-добре свири нещо друго. Единствено Шопен може да променя Шопен. Е добре, свири го сам! - каза Лист, изправаяйки се засегнат. - "Volontiers" (На драго сърце), отвърна Шопен. В този момент, лампата беше изгасена от една зашеметена нощна пеперуда, изгорила крилете си на нея. Хората искаха да я запалят. - Не!, провикна се Шопен; напротив, изгасете всички свещи. Лунната светлина ми е достатъчна.

Естествено великият виртуоз се справя блестящо и спечелва овациите на слушащата в екстаз аудитория. Този род вечеринки, едва ли можем да си представим какво е сега с тази телевизия и прочие, но са били като среща с бог или дявола.


С любезното спомоществувателствуване на Пролетната фея , че умалях от този руски


Ползвани източници

http://otvet.mail.ru/question/12107443/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0
http://vanbethoven.ru/12.php
http://lvbeethoven.hit.bg/biograpfy.htm
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=370470
http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=22381
http://www.bta.bg/site/parallels/2003/45/theme.htm

Коментари:
Нали Шушко
Днешите сапунки ряпа да ядат. Сигурно е било феноменално наживо да се гледат гениите на епохите. Дворцовият живот, интригите, пиршествата, завистта на галениците на краля, фурорът сред тълпите прииждащи от цялата област при музикално събитие, оркестрите състоящи се от хиляди, да, хиляди казах (4 000 и 6 000 примерно са документирани) изнасящи не концерт, а ураган от емоции... трудно можем да си го представим.

А сега една задачка-закачка
Говорих за музикалните форми, но хващам бас, че никой не знае определение какво е песен. Подсказвам - три думи са.
Уикито няма да ви помогне
Я, успях да добавя анкета



Припомних си нещо от онова магаре...
По-точно "Quasi una fantasia"
И аз мразя тъпото "Лунна".Kой ли идиот и кога е решил да я нарече така ?
"Бързаш !" - и мац през ухото ми.Ваня Делийска - директорката на школата по пиано обичаше да се свири бавно и отмерено.Имах чувството, че спи с метроном, а не с мъжа си.Представяш ли си -да се чукаш под темпото на метроном.AdagioЧук-чук, чук-чук.Ако свириш пред нея и забързаш някой пасаж - мац през ухото ти.Не удряше ръцете, ушите отнасяха всичко.Имаше седмици през които ушите ми все червени седяха.Джани Родари е написал "Лукчо".В тази книга има невероятни персонажи, като единият е Дон Домат.Предполагам, че Родари е имал за пример някой шеф на Гестапо за изграждане на образа, но пък червената глава на Дон Домат идеално подхождаше на моя образ като пианист.Andante беше любимата дума на тази инквизиторка за малки дечица усвояващи ахроматичните гами.Иван беше по това време духач.Духач му виках аз, а той се дразнеше, защото правилното било "фаготист".Когато решеш да ми връща за дразненето, изчакваше да започнем и свиреше в адажио.Бавно, спокойно, едва се разбира мелодията.Делийска си умираот кеф, а аз издвивям, но не мога да забързам акомпанимента, защото а съм забързал, а ухото и е отнесло поредния шамар.Побърквах се, но след репетициите му го връщах като излизах с гаджето му.Интересно-вече не помня името и, но пък андантето го помня.Трябва да си направя кафе.Нещо ми се спи в този лейзи съботен таун.Дали да не си купя лилава въдица?Хубавото на живота обаче е , че порастваш и вече няма кой да ти слага метроном над леглото, докато правиш секс